Регистърът на информационните ресурси – реалният инструмент за контрол върху ИКТ в администрацията
В края на март 2026 г. Министерството на електронното управление изпрати официално писмо с рег. № МЕУ-4757/30.03.2026 г., с което напомня на всички администрации за задълженията им по поддържането на Регистъра на информационните ресурси (РИР).
В писмото, адресирано до всички държавни и общински администрации, изрично се посочва, че в изпълнение на чл. 7е от Закона за електронното управление и чл. 56 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, за администрациите съществуват конкретни задължения, свързани с вписването, поддържането и актуализирането на информацията в РИР. Обръща се внимание, че поддържането на регистъра не е еднократно действие, а непрекъснат процес, който следва да гарантира пълнота, достоверност и актуалност на данните. На последната страница на писмото ясно е подчертано, че се извършват проверки и при установяване на нарушения ще се ангажира административнонаказателна отговорност.
Този документ променя значително начина, по който следва да се възприема РИР. Той вече не може да бъде разглеждан като формален регистър, а като инструмент за реален контрол върху информационните ресурси на администрацията.
Съгласно нормативната уредба РИР представлява електронна база данни, която обхваща всички информационни ресурси – хардуер, мрежово оборудване, софтуер и софтуерни лицензи. За всеки от тях се поддържа детайлна информация, включително технически характеристики, доставчик, стойност, гаранционна и извънгаранционна поддръжка, както и връзките с други ресурси и договори. Това означава, че регистърът съдържа не просто опис на активите, а пълния им жизнен цикъл.
Методическите указания допълват тази рамка, като изрично посочват, че в РИР следва да се отразяват всички използвани ресурси – независимо дали са собственост на администрацията или се ползват на договорно основание. Това включва не само техника и софтуер, но и всички договори с доставчици на ИКТ услуги, поддръжка, хостинг, интернет свързаност и други външни услуги. В този смисъл РИР се явява и регистър на отношенията с външни изпълнители в ИТ сферата.
Достъпът до системата се осъществява чрез квалифициран електронен подпис, а въвеждането и поддържането на информацията се извършва от оправомощени длъжностни лица. Това е съществен момент, тъй като законодателят ясно изисква ръководителят на администрацията да определи отговорни лица, които носят пряка отговорност за достоверността и навременността на данните. В практиката това означава, че РИР не може да бъде възложен само на един служител или само на ИТ звеното, а изисква координация между няколко ключови функции в администрацията.
Реалният опит показва, че именно тази координация е най-слабото звено. Данните за активите често са разпределени между различни звена – счетоводството разполага с информация за стойностите и амортизацията, системният администратор има представа за техническото състояние, а материално отговорните лица водят физическия опис. РИР изисква тези три гледни точки да бъдат обединени в една обща, последователна и актуална картина.
Особено показателен е въпросът със старите активи. В много администрации съществува техника, която е напълно амортизирана по счетоводни данни, но продължава да се използва. Нормативната логика обаче е различна – регистърът отразява наличието и използването на ресурса, а не неговата счетоводна стойност. Това означава, че такива активи следва да бъдат въведени, включително и с нулева стойност, тъй като те реално участват в изграждането на ИКТ инфраструктурата.
Сроковете също имат съществено значение. Законът изисква вписването на данните да се извършва в едномесечен срок от въвеждането или извеждането на ресурса от експлоатация. Това на практика означава, че РИР трябва да бъде интегриран в ежедневната работа на администрацията – всяка доставка, всяка промяна, всяко бракуване или подмяна трябва да се отразяват своевременно.
Най-същественият аспект, който се откроява както в методическите указания, така и в практиката, е връзката между РИР и бюджетния процес. Годишните планове за обновяване на информационните ресурси, които се поддържат в регистъра, вече са пряко обвързани с тригодишните бюджетни прогнози и системата за бюджетен контрол. За всеки ресурс или група ресурси се посочват периодът за обновяване, причината и необходимият финансов ресурс, като тези данни трябва да съответстват на заложените в бюджета разходи.
Практическият подход, който се налага, е групиране на сходни ресурси – например софтуерните решения могат да бъдат обединени като „програмни продукти“, в рамките на които се включват деловодни системи, счетоводен софтуер, системи за управление на човешки ресурси и други. В РИР се поддържа обобщена стойност, докато в бюджетния процес разходите се разпределят аналитично. Важното условие е едно – общите стойности трябва да съвпадат.
В годишните планове намират място всички основни ИКТ разходи – електронни подписи, операционни системи, офис пакети, антивирусен софтуер, хостинг услуги, интернет свързаност за общината и кметствата, подмяна на техника и периферия, както и всички договори с външни изпълнители. Това превръща РИР в основен инструмент за планиране и обосноваване на разходите, а не просто в регистър на наличности.
Методическите указания ясно подчертават и още една важна функция на системата – тя служи за анализ на разходите, идентифициране на рискове, планиране на капацитет и управление на жизнения цикъл на ресурсите. В този смисъл РИР е пряко свързан с управлението на информационните технологии в администрацията, а не само с тяхното отчитане.
В заключение може да се направи един ясен извод – РИР вече е инструмент, чрез който държавата вижда реалното състояние на ИКТ инфраструктурата във всяка администрация. Неговото поддържане изисква не просто техническо въвеждане на данни, а изграждане на вътрешна организация, която да гарантира координация, проследимост и навременност. Именно тази организация ще бъде решаваща при проверки, както и при защитата на бюджетите и бъдещите инвестиции в информационни технологии.
ПРИЛОЖЕНИЯ: